1
الخطب المختارة
ИЗБРАНИ ХУТБЕТА
ПЪРВА ЧАСТ
фондация“ВЯРА”
СОФИЯ – 2004
Тел:
00359887622584
Изготвили:
Али Ибрахим Ходжа
Муса Исмаил Дурлу
Ахмед Хасан Ахмед
СЪДЪРЖАНИЕ
1.Въведение.........................................................................................................
2.Встъпителна част на хутбето.............................................................................
3.Светлината на Исляма.......................................................................................
4.Келимету тевхид................................................................................................
5.Значение и превъзходство на “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”........
6.Условия на “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”....................................
7.Характерни черти на Исляма.............................................................................
8.Свещеният Коран послание на Всевишния Аллах към цялото човечество..........
9.Задължения на мюсюлманите към Пратеника на Аллах.....................................
10.Подиграването с религията..............................................................................
11.Важността и величието на намаза в Исляма....................................................
12.Връзката на вярването с намаза и ползата от изпълнението му с джемаат......
13.Как да посрещнем месец Рамадан...................................................................
14.Познания за говеенето....................................................................................
15.Как да живеем през месец Рамадан.................................................................
16.Какво трябва да знаем за зекятул-фитр........................................................
17.Задължението на мюсюлманина след месец Рамадан.......................................
18.Превъзходството на десетте дни от зулхидже..................................................
19.Превъзходства на хаджилъка...........................................................................
20.Познания за курбана........................................................................................
21.Курбан Байрам.................................................................................................
22.Превъзходство на месец Мухаррам и денят Ашура...........................................
23.Предпазвай се от забраните за да бъдеш най-добър мюсюлманин...................
24.Гарантирайте ми шест неща за да ви гарантирам Дженнета............................
25.Какво са децата за родителите........................................................................
26.По-важните неща на които трябва да се възпитават децата............................
27.Права и задължения между мюсюлманите.......................................................
28.Правила за благовъзпитание и задължения между вярващите.........................
29. Високомерието и самонадеяността.................................................................
30.Одумването.....................................................................................................
31.Разликата между добрата и лошата дума.........................................................
32.Дуа която се учи в края на хутбето..................................................................
ВЪВЕДЕНИЕ
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Който казва:
§И поучавай! Наистина поучението носи полза на вярващите.§
И нека саляту селямът да бъде за Мухаммед (саллаллаху алейхи ве селлем), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя мюсюлмани!
Предлагаме на вашето внимание тази книга, съдържаща избрани хутбета, които разясняват основни неща, свързани с вярването, ибадетите и нравите. Предназначена е за имами, ваизи, хатиби и всички, които се интересуват от Исляма и желаят да увеличат знанията си.
Целта от издаването й е, да бъде в полза на мюсюлманите, да им служи за ориентир по правия път и да допринесе за спечелване задоволството и наградата на Всевишният Аллах. Надяваме се, придобитите познания от разнообразната тематика на хутбетата, да въздействат върху вярващите за формиране на широк кръгозор и висок интелект, да помогнат в изграждането на нравствени и високохуманни личности, съобразяващи се с повелите на Всевишния Аллах, благородни в мислите и делата си.
За постигане на тези цели, и за да се възползват по-голям кръг от мюсюлманите, книгата е написана на подходящ език, и са използвани познати термини, които я правят улеснена за разбиране. Събраният материал е подкрепен с доказателства от Корани Керим, достоверни хадиси от Суннета на Мухаммед (с.а.с.) и са включени изказвания и становища на учени от Ехлисунне вел-джемаа. Вписани са имената на сурите, номерата на айетите и източниците на хадисите.
Нека да не забравяме, че съвършенството и безпогрешността са присъщи само на Аллах Теаля, затова ще бъдем благодарни на всеки, който ни поправи и коригира.
Нека Всевишният Аллах, да приеме това дело искрено за Него, да възнагради всички, които са допринесли за осъществяването му и тези, които ще се възползват от него! Молим Аллах Субханеху ве Теаля за успех и устойчивост във вярата, и да отреди на всички ни живот съобразен с повелите на Корана и Суннета! И към Него се обръщаме със словата: “Господарю наш! Не отклонявай нашите сърца след, като Си ни напътил! Дари ни с милост от Теб. Ти Си Вседаряващ! Амин!
Усилието е от нас, а успехът от Всевишния Аллах !
Встъпителна част на хутбето
(1)
بسم الله الرحمن الرحيم
إن الحمد لله، نحمده و نستعينه و نستغفره، و نعوذ بالله من شرور أنفسنا و من سيئات أعمالنا، من يهده الله فلا مضل له، و من يضلل فلا هادي له، و أشهد أن لا اله إلا الله وحده لا شريك له، و أشهد أن محمدا عبده و رسوله.
أما بعد: فان أصدق الحديث كتاب الله و خير الهدي هدي محمد (صلي الله عليه و سلم)، و شر الأمور محدثاتها و كل محدثة بدعة و كل بدعة ضلالة و كل ضلالة في النار.
***
(1)
СВЕТЛИНАТА НА ИСЛЯМА
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете, Който ни напъти в Исляма и дари с безброй благоденствия. Свидетелствувам, че няма друго божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник, свидетелствувам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Всевишният Аллах го изпрати с ясното послание и истинската религия към цялото човечество. Свидетел, представил и разяснил всичко, което му бе низпослано от Всевишния Аллах, благовестител с Дженнет за подчиняващите се и предупредител с жестоко Огнено наказание за неподчиняващите се. Зовящ към Аллах с Неговото позволение и като озаряващ светилник. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя!
Човекът се ражда веднъж на този свят, а за тези, които са удостоени с милостта на Всевишния Аллах, е характерно и повторно раждане.
Първото раждане е познато на всички нас. Това е денят, в който човек излиза от мрака на майчината утроба и се появява на този свят. В него е съучастник всеки един човек, било то вярващ или неверник, добър или лош, дори то е присъщо и на животните.
Що се отнася до повторното раждане, това е денят, в който човек излиза от мрака на безверието и прегрешенията, и влиза в светлината, осветяваща пътя на подчинението към Аллах Субханеху ве Теаля. Това е денят на пробуждане от заблудата, при което човек разбира, че не е създаден безцелно и напразно. Прозрение, свързано с дълбока размисъл и равносметка на живота, съпроводено със сълзи на очите и поклон пред Всевишния, Всемилостивия и Милосърден Аллах.
Това раждане не е свързано с определена възраст, а е възможно да се осъществи по време на всеки един период от човешкия живот.
Кой е по-щастлив от този, който се е родил при това раждане? И кой ден е по-превъзходен от деня, в който човек се обвързва с неговия Създател, вкусва от сладостта на вярата, освобождава се от оковите на шейтана и открива светлината на Исляма?
Когато човек размисли върху живота, вижда, че голяма част от хората са объркани и заблудени, живеят на този свят, но не могат да схванат неговия смисъл, не познават Онзи, Който ги е създал, не търсят начина на живот, от който Той ще бъде доволен, не знаят и участта, която ги очаква след смъртта. Така те са изпълнени с притеснение и не намират покой. Разбира се, човек, докато не опознае своя Създател и не повярва в Него, няма да намери удовлетворение и покой. Всевишният Аллах казва:
(2)
§О, душа успокоена, завърни се при твоя Господар доволстваща, заслужила благосклонност! Влез сред Моите раби, влез в Моя Дженнет!§/Сура Феджр/89/:27-30./
Единственото спасение за човека са светлите хоризонти на вярата и първо негово задължение е да опознае Аллах Субханеху ве Теаля, Неговите повели и забрани, да разбере и приеме Неговите напътствия. Това е начинът за спечелване на щастие в земния и отвъдния свят. Всевишният Аллах казва:
§Ислямът е религията при Аллах...§/Сура Али Имран/3/:19./
§Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели.§/Сура Бакара/2/:151./
Аллах Субханеху ве Теаля дари човечеството с напътствие и светлина - универсалната и вечна религия-Ислямът. Това е вярата, която Аллах Субханеху ве Теаля низпосла чрез Мухаммед (с.а.в), и поясни основите й по следния начин:
1.Основи на вярването:
((أن تؤمن بالله و ملائكته و كتبه و رسله و اليوم الآخر و تؤمن بالقدر خيره و شره)) ـ رواه مسلم.
“Да повярваш в Аллах, Неговите меляикета, книги, пратеници, Отвъдния свят, вяра в съдбата, с доброто и лошото в нея.”-/Муслим/.
2.Основи на Исляма:
((بنى الإسلام على خمس: شهادة أن لا إله الاّ الله و أن محمدا رسول الله و إقام الصلاة و إيتاء الزكاة و حج البيت و صوم رمضان)) ـ رواه مسلم
“Ислямът е построен върху пет неща: Засвидетелстването, че няма друго божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”-/ Муслим-113/.
Всевишният Аллах казва:
(3)
§Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Светлината, която низпослахме! ...§/Сура Тагабун/64/:8./
Светлината, която Аллах Теаля низпосла, е Корани Керим. В него Той казва:
§Вашият Аллах е единственият. Няма друго Божество освен Него, Всемилостивият, Милосърдният.§/Сура Бакара/2/:163./
Затова Той, Субханеху ве Теаля, заповяда на Мухаммед (с.а.в) да извести цялото човечество, като каза:
§(О, Мухаммед) Кажи: “О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах до всички вас, нна Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друго истинско божество, освен Него. Той съживява и Той умъртвява...§/Сура Еараф/7/:158./
Също от Свещения Коран става ясно какъв е смисълът на живота и целта от създаването на човечеството. Всевишният Аллах казва:
§Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми правят ибадет.§/Сура Зариат/51/:56./
От това се разбира, че човекът не е създаден само да яде и пие или да трупа богатства, нито е създаден да строи палати, или да прави каквото и да било друго, освен да живее в подчинение и послушание на повелите на Аллах Субханеху ве Теаля, да следва напътствията на Мухаммед (с.а.в) и да се предпазва от прегрешения. Да превърне Книгата на Аллах в ръководство на живота си, за да постигне Неговото одобрение и любов, и да се отдалечи от страстите и непокорството.Това е същността на тази религия-човекът да се отдаде изцяло и подчини единствено на неговия Създател, Аллах Субханеху ве Теаля, и да се предпази от оприличаването му с каквото и да било и от тези, които го оприличават. Аллах Теаля казва:
§Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава, на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.§/Сура Ниса/4/:116./
(4)
§И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да кланят намаза, и да дават зекята. Това е правдивата религия.§/Сура Бейне/98/:5./
Заедно с всичко споменато дотук, трябва да се знае още, че Ислямът обхваща изцяло земния живот на човека - физическото, умственото, душевното, моралното и материалното му състояние, обредите и живота в отвъдния свят. Подбужда го към всички добродетели и примерно поведение, като в същото време го призовава да изостави всички негативни дела и постъпки. Учи го да бъде далеч от недъзи като: омраза, ненавист и разделение.
Препоръчва му да живее с обвързаност, достойнство, смирение и любов. Това допринася човекът да живее в спокойствие и щастие, вместо в упорство и потиснатост. Всичко това е в резултат от следване напътствията на Аллах Теаля в Корани Керим и напътствията на Неговия Пратеник Мухаммед (с.а.в), който бе пример за добро поведение.
Не случайно, когато бе попитана Айше (р.а) относно поведението и характера на Пратеника (с.а.в), тя отговорила: “Неговият характер бе Коранът.”
Той е образец за Ислямско поведение, а мюсюлманите като негова общност трябва да се украсим с това поведение и да сме истински негови последователи. Всевишният Аллах казва:
§Кажи (О, Мухаммед): “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.”§/Сура Али Имран/3/:31./
Известният тълкувател на Корана Ибни Кесир (Аллах да го помилва) казва: “Според този айет, човек, който претендира, че обича Аллах Субханеху ве Теаля, но не следва Пратеника (с.а.в), е лъжец.”
Хасен Ел Басри (Аллах да го помилва) казва:
“Знай, че ти не обичаш Аллах, докато не обичаш да му се подчиняваш.”
И повелява още Субханеху ве Теаля:
(5)
§О, вярващи, бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!§/Сура Али Имран/3/:102./
Абдуллах ибни Мес,уд (р.а) тълкувайки айета, казва:
“Подчинявайте се на Аллах и недей да се противите на Него, бъдете признателни и не бъдете от неблагодарните. Постоянно споменавайте Аллах, Неговите повели и забрани, и не Го забравяйте.”
Аллах Теаля казва:
§И се привържете всички за въжето на Аллах (Корана и Суннета) и не се разделяйте ...§-Сура Али Имран/3/:103.
С това Аллах Теаля призовава за придържане към ислямски начин на живот, защото смъртта идва внезапно при човека и не трябва да го завари в положение, което е противно на изискванията на Исляма. Аллах Субханеху ве Теаля заповядва на Мухаммед (с.а.в) като казва:
§(О, Мухаммед) Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост аз и всеки, който ме последва...§/СураЮсуф:12:108./
§Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника! А отвърнете ли се Аллах не обича неверниците. ”§-Сура Али Имран/3/:32.
Това е пътят на вярата! Пътят на убеждението, знанието и разбирането! Пътя на светлината, в него е избавлението на човечеството!
Онзи, който не е намерил този път, не е опознал своя Създател, не знае смисъла на своето съществуване, е в мрак. И ако не намери пътя за излизане от мрака, ще остане завинаги в него.
В заключение изразяваме благодарност към Аллах Субханеху ве Теаля, че е отредил да бъдем от тези, които живеят под светлината на Исляма. Изразяваме възхвала към Него и го молим да ни напътства и дари с благоденствие в земния живот и да ни помилва и възнагради с Дженнет в отвъдния. Амин!
(1)
КЕЛИМЕТУ ТЕВХИД
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Хвала на Аллах, Господарят на световете. Той е единственият Създател, Владетел, Управител и единствено заслужаващ да Му се прави ибадет. Всички прекрасни имена и висши качества принадлежат на Него. Нека саляту селям да бъде върху Пратеника на Аллах - Мухаммед ибни Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.
Уважаеми братя!
Първото нещо, към което всички пратеници и пейгамбери (алейхимусселям) призоваваха своите народи, бе тевхида.
Аллах Субханеху ве Теаля в Корани Керим казва:
§И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друго истинско божество освен Мен! Правете ибадет [единствено] на Мен!”§ /Сура Енбия/21/:25./
§...А им бе повелено да правят ибадет само на единствения Аллах. Няма истинско божество освен Него. Пречист е Той от онова, което съдружават с Него!§ /Сура Тевбе/9/:31./
Тевхида се изразява чрез думите: “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах.”-“Няма друго истинско божество освен Аллах и Мухаммед е Пратеник на Аллах”
Това е базата, върху която се опират основите на Исляма. Заради нея Аллах Теаля изпрати Пратеници, низпосла Книги, узакони Ислямския ред, създаде везните, Дженнета, Джехеннема и взе обещание от хората в деня, когато ги сътвори. Всевишният Аллах казва:
§И когато твоят Господар извади от синовете на Адем, от гърба им, тяхното потомство, ги накара да засвидетелстват за себе си: “Не съм ли Аз вашият Господар?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня на съживяването: “Бяхме нехайни за това!”§ /Сура Еараф/7/:172./
Това свидетелство е предпазният щит между човека и наказанието на Аллах, границата между вярата и неверието, и е ключът, с който се влиза в Исляма и Дженнета.
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
“Аллах Субханеху ве Теаля е забранил на Огъня да гори онзи, който изрече, че няма друго истинско божество освен Аллах и да цели с това задоволството на Аллах”/Бухари и Муслим./
Тевхида е една крепост, от която започва пътят към Аллах. Пейгамберинът (с.а.в), изпращайки Муаз (р.а) с мисия за Йемен, му казал:
(2)
“Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо, към което ще ги призовеш, е да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах. Ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието. Ако се подчинят и на това, извести ги, че Аллах им е заповядал да дават зекят, който се взема от богатите и се дава на бедните. Пази се от (злоупотреба) със скъпоценните им имущества, ако те са покорни. И се страхувай от клетвата на угнетения, защото няма преграда между нея и Аллах (т.е тя се приема).”/Бухари и Муслим./
Уважаеми братя!
Една постройка не може да е здрава и стабилна без да има здрави основи. Така в Исляма са и словата “Ля иляхе иллеллах Мухаммедур- Расулюллах.”.
Аллах Теаля казва:
§Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли тагута и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.§ /Сура Бакара /2/: 256./
• Тагут е всичко, което отклонява от пътя на Аллах, като шейтани, идоли, хора и т.н.
Аллах Теаля казва:
§За никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.§ - Сура Мерйем/19/:87.
“обещанието са словата “Ля иляхе иллеллах Мухаммедур-Расулюллах.” /Предадено от Ибни Аббас./
Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
((أفضل الدعاء دعاء يوم عرفة, و أفضل ما قلت أنا و النبيون من قبلي: لا اله الا الله وحده لا شريك له.)) ـ رواه اللإمام مالك في الموطأ.
“Най-превъзходната дуа е дуата в деня на Арафат, а най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един-единствен и няма съдружник. ” /Имам Малик./
((قال موسى عليه السلام يا رب علمني شيئا أذكرك به, قال يا موسى قل: لا اله الا الله. قال: يا رب كل عبادك يقولون هذا. قال: يا موسى لوأن السماوات السبع و عامرهن غيري, و الأرضين السبع في كفة, و لا اله الا الله في كفة مالت بهن لا اله الا الله.)) ـ رواه ابن حبان و حاكم و صححه.
“Муса алейхисселям рекъл: О, Господарю мой! Научи ме на нещо, с което да те споменавам! Аллах Теаля казал: О, Муса! Кажи: Ля иляхе иллеллах. Муса алейхисселям рекъл: О, Господарю! Всички хора казват това.
(3)
Аллах Теаля отговорил: О, Муса! Ако седемте небеса и земи и всичко, което е в тях, без Мен, бъдат събрани в едното блюдо на везните, а в другото бъдат поставени словата “Ля иляхе иллеллах”, то блюдото с “Ля иляхе иллеллах” ще натежи.”/Ибни Хиббан и Хаким./
Всички призиви на Пейгамберина ни (с.а.в) са базирани върху “Ля иляхе иллеллах.” С това той превъзпита своята общност, формира ново поколение, което безпрекословно и искрено прави ибадет на Аллах Теаля, и е далеч от ширк. Преди изпращането на Мухаммед (с.а.в) човечеството е живяло в невежество и заблуда, царяла анархия в религията, били разпространени суеверия. Хората приемали за божества идоли, изработени от дърво, камък, глина, фурми, тесто и др. Търсели от тях помощ, благоденствие и благополучие. А когато изпадали в беда и нещастие, ги изоставяли.
Всевишният Аллах казва:
§А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени, и не владеят за себе си нито вреда, нито полза и не владеят нито смърт, нито живот, нито съживяване.§ /Сура Фуркан/25/:3./
Пратеникът на Аллах (с.а.в) възобнови тази права и велика религия с думите: “Ля иляхе иллеллах” и призова цялото човечество под този девиз. Всевишният Аллах казва:
§...кое е по добро-разни божества или Аллах, Единосъщият, Покоряващият??§/Сура Юсуф/12/:39./
Тевхида е причината за изпращането на Корана, в него се разяснява за неговата необходимост, структура и онова, което му противоречи.
Думите “Ля иляхе иллеллах” не трябва да бъдат изказвани само с устата, без да оказват влияние върху поведението и делата на човека. Тяхното значение, както теоретически, има и практически характер. Тези слова имат определени изисквания и са свързани с определени шериатски постановления. Изискват твърдо приемане само на божествеността на Аллах Теаля и отдалечаване от езичеството, искреност в ибадета и освобождаване на сърцето от всичко, което не е свързано с Всевишния Аллах. Ето затова в Исляма е забранено обожаването на идоли, паметници, хора, животни и приемане за свещени разни гробници, мавзолеи, текета и др. Забранено е да се прави подчинение на когото и да е от създанията при положение, че ще бъде в противопоставяне на Аллах Аззе ве Джелле.
Всички ибадети като: почит, възвеличаване, обич, страх, надежда, уповаване, желание и други, трябва да се извършват само в името на Аллах.
Най-много да обичаме Аллах. Да не се страхуваме от никого, освен от Него. Да се надяваме единствено на Него. Да искаме опрощение за нашите прегрешения само от Него. Да се кълнем само в името на Него и
(4)
в Негово име да колим курбан. Не е позволено да се вярва на магьосник, нито да се ходи на врачка, нито да се следват предсказанията на гадателя, който претендира, че знае тайните и че уж предпазва от злото и допринася полза. Трябва да се знае, че гадателят е лъжец, защото Аллах Теаля казва:
§Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае тайнственото, освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат съживени. § /Сура Немл/27/: 65./
§А ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, и е подчинил слънцето и луната, ще рекат: “Аллах!” Тогава защо биват подлъгвани?§/Сура Анкебут/29/:61./
Затова ако някой каже: “Знам и вярвам, че Аллах е Създателят и Даващият средствата за препитание, но не желая да правя ибадет на Него,” то този човек не се счита за мюсюлманин, защото неверниците и езичниците по времето на Пейгамберина (с.а.в) знаеха и казваха, че Аллах е Създателят и Даващият средствата за препитание и въпреки това не бяха наречени мюсюлмани, а езичници. Те разбираха великото съдържание на тези слова въпреки невежеството и заблудата, в която живееха. Всевишният Аллах казва:
§И ги отрекоха с гнет и надменност, въпреки че душите им се убедиха в тях. Виж какъв е краят на сеещите развала!§/Сура Немл/27/:14./
§Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.” И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайте вашите богове! Именно това се възнамерява.§/Сура Сад/38/:5,6,7./
И днес подобие на това са лицемерите, които изричат тези слова и се стараят да се представят за мюсюлмани, но в действителност те са далеч от Исляма и той е далеч от тях. Тънат в мрака на неверието, затова ще бъдат на дъното на Джехеннема и няма да има избавител за тях. Всевишният Аллах казва:
(5)
§Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Ала нито търговията им печели, нито са на правия път.§/Сура Бакара/2/:16./
Това е едно ярко и точно предаване смисъла и значението на израза “Ля иляхе иллеллах,” но за голямо съжаление днес мюсюлманите са твърде далеч от неговото значение и същност. Колко от тези, които изричат с езиците си, противоречат на практика?! Колко от тези, които казват: “Ние сме мюсюлмани?!” , съдружават с Аллах?! Правят обиколки на гробища, колят животни на определени гробове, вярват на магьосници, врачки, гадатели и на много други шарлатани. Това са неща, които ни заобикалят, които виждаме и слушаме постоянно. Така хората се заблуждават, като си въобразяват, че това ще ги предпази от злото и ще им донесе полза, а всичко това влиза в списъка на ширка (съдружаването).
Колко от тези, които казват: “Ние сме мюсюлмани?!”, не кланят намаза и не дават зекята. Нито пък се замислят, че ще дойде ден, в който ще напуснат този свят и ще се завърнат при Онзи, Който ги е сътворил.
На Хасан ел-Басри (Аллах да го помилва) бе казано: “Хората говорят, че който каже “Ля иляхе иллеллах”, ще влезне в Дженнета”. А той отговорил: “Който каже “Ля иляхе иллеллах” и изпълни изискванията и фарзовете, тогава ще влезне в Дженнета".
Молим Аллах Субханеху ве теаля да пречисти нашите сърца от лицемерие и небрежност. Да ни помогне да съчетаем думи и дела и да ни пази от ширк. Амин!
***
(1)
ЗНАЧЕНИЕ И ПРЕВЪЗХОДСТВО НА
“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Слава на Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.
Уважаеми братя!
Засвидетелствуването ”Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах” - ”Няма друго истинско божество освен Аллах” са най-превъзходните думи, които Пейгамберите (алехимусселям) са изричали, изрича ги и всеки мюсюлманин. С тях се встъпва в Исляма и се открехват вратите на щастието и спасението в земния и отвъдния живот. Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((... أفضل ما قلت أنا و النبيون من قبلي: لا اله الا الله وحده لا شريك له.)) ـ رواه اللإمام مالك.
“...най-превъзходното, което аз и Пейгамберите преди мен сме казали, е: “Ля иляхе иллеллах вахдеху ля шерике лех”-“Няма друго истинско божество освен Аллах, Той е един единствен и няма съдружник. ”/Имам Малик./
Значението на ”Ля иляхе иллеллах”е: вяра и потвърждение, че няма друго истинско божество, което да заслужава ибадет, освен Аллах Теаля. От изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” е да се знае с твърдо убеждение, че Той, Аззе ве Джелле е единственият Творец и Даващият средствата за препитание. Той съживява и умъртвява, допринася полза и нанася вреда.
Аллах Теаля казва:
§ Той е Аллах Сътворителят, Изкусният, Ваятелят! Негови са най-прекрасните имена...§/Сура Хашр/59/:24./
Словата ”Ля иляхе иллеллах” са съчетани от:
1. Отричане.
С думите “Ля иляхе” се отричат всички божества, на които се прави ибадет, освен Аллах Теаля.
2. Потвърждение.
С думите ” иллеллах” се потвърждава, че Аллах Теаля е единствено истинско божество. Всевишният Аллах казва:
(2)
§Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е Всевишният, Превеликият.§-/Сура Хадж/22/:62./
Израза ”илях” не значи само създател, както са казвали неверниците от племето Курейш, измежду които бе изпратен Пейгамберинът (с.а.в). Те признаваха, че Аллах е Създател, но отричаха ибадетите да бъдат изцяло посветени на Него. Всевишният Аллах в следния айет известява за техните думи, като казва:
§Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина е нещо изумително.”§/Сура Сад/38 /:5./
Значението на израза ”Мухаммед Расулюллах.” е; цялостно признаване, че Мухаммед (с.а.в) е раб на Аллах и Негов Пратеник до всички хора. Аллах Теаля казва:
§ Кажи: О, хора! Наистина аз съм пратеник на Аллах до всички вас.§/Сура Еараф/7/:158./
Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
((... و بعثت إلي الناس عامة.)) ـ رواه أحمد.
“...аз съм изпратен до цялото човечество.”- Ахмед.
От изискванията на този израз е: приемане на онова, което е известил, прилагане, което е заповядал, и отхвърляне, което е забранил. Аллах Теаля казва:
§…И каквото Пратеникът ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието.§/Сура Хашр/59 /:7./
§Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се, Аллах не обича неверниците.§/Сура Али Имран/3/:32./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((من اطاعني فقد أطاع الله و من عصاني فقد عصى الله…)) ـ رواه مسلم4724
“Който се подчинява на мен, той се подчинява и на Аллах. А Който ми се противи, той се противи и на Аллах”/Муслим./
(( من أحدث في امرنا هذا ما ليس منه فهو رد)) رواه مسلم4467
“Който въведе нещо ново в Исляма, което не е от него, то е отхвърлено.”- Муслим.
Заради словата ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах” Аллах Теаля създаде човека, изпрати Пратениците, низпосла Книгите и сътвори Дженнета и Джехеннема.
(3)
В тези думи се съдържат много добродетели и ползи за онези, които са запознати с истинският им смисъл и се съобразяват с изискванията залегнали в тях. Но за много от хората тези слова няма да са от полза и не ще имат възможността да ги изкажат преди смъртта, поради това че не са били искрени и са вършили грехове. Техните дела на Ахирета няма да бъдат приети. Аллах Теаля казва:
§ И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§/ Сура Фуркан/25/:23./
Ибни Реджеб (рахимехуллах) казва:
“Когато сърцето се изпълни с искреност и твърда убеденост в значението на “Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”, в него трябва да се утвърди съгласието за правене на ибадет към Аллах Теаля с уважение, боязън и опасение, обич и надежда…В случай, че това е така, в това сърце не трябва да има обич, желание и търсене на по-различно от онова, което Аллах обича и желае. Тогава в него ще се прекъснат всички страсти, желания и внушения от шейтаните измежду джиновете и хората. Когато човек обича Аллах и Му се подчинява, обича и мрази заради Него, то Той е истинското му божество. А когато човек обича нещо друго, освен Аллах Теаля и му се подчинява, обича и мрази заради него, то това е неговото божество. А пък който обича страстите си, обича и мрази заради тях, то те са неговото божество. Аллах Теаля казва:
§Не виждаш ли онзи, който приема страстта си за божество? Нима над него си покровител?§/Сура Фуркан/25/:43./ ”
Ето затова този израз ще е от полза само за онзи, който го изрича с убеждение и следва изискванията, залегнали в него.
Вехб ибни Мунеббих бил запитан:
“Словата ”Ля иляхе иллеллах” не са ли ключът за Дженнета?!” Той отговорил: “Да! Но всеки ключ си има зъби. Когато ключът е със зъби, ще отвори, но ако е без зъби, няма да може.”
Зъбите на ключа, споменат в по-горните думи, са: кланяне на намаза, даване на зекята, говеене в месеца Рамадан, изпълнение на Хаджилъка и др.
Един човек попитал Пейгамберина (с.а.в):
“О, Пратенико на Аллах! Извести ме за деяние, което ще ме вкара в Дженнета? Той (с.а.в) му отговорил:
((تعبد الله و لا تشرك به شيئا و تقم الصلاة و تؤتي الزكاة و تصل ذا رحمك)) رواه مسلم ـ 106.
“Прави ибадет на Аллах и не съдружавай нищо с Него, кланяй намаза, давай зекята и поддържай роднинските си връзки”/Муслим./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((بنى الإسلام على خمس: شهادة أن لا إ له الاّ الله و أن محمدا رسول الله و إ قام الصلاة و إيتاء الزكاة و حج البيت و صوم رمضان)) ـ رواه مسلم ـ113 .
(4)
“Ислямът е изграден върху пет основи: Засвидетелстване, че няма друго истинско божество, освен Аллах, и че Мухаммед (с.а.в) е Негов Пратеник, кланяне на намаза, даване на зекята, извършване на хаджилъка и говеене през месец Рамадан.”/ Муслим: 113./
От този хадис става ясно, че засвидетелстването е най-високата степен на вярването и първата основа на Исляма. С него Аллах Теаля ще предпази от Огъня искрените, които спазват неговите изисквания и ще ги вкара в Дженнета.
Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:
((من شهد أن لا إله إلا الله و أنّ محمدا رسول الله حرم عليه النار))
“Аллах ще предпази от Огъня онзи, който засвидетелства, че няма друго истинско божество освен Аллах, и Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем е Негов Пратеник.”/ Муслим./
((من مات و هو يعلم أنه لآ إله إلا الله دخل الجنة)) رواه مسلم 135
“Който (с убеждение) знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета.”- Муслим.
Моля Аллах Теаля да ни отреди от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде за нас назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!
(1)
УСЛОВИЯ НА
“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ
МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Слава на Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.
Уважаеми братя!
Символът на вярата е съчетан от две части:
1.”Ля иляхе иллеллах...”-”Няма друго истинско божество освен Аллах...”
2.”...Мухаммед Расулюллах.” - “Мухаммед (с.а.в) е Пратеник на Аллах.”
Първата част от символа на вярата - ”Ля иляхе иллеллах...” има седем условия, които мюсюлманинът трябва да изпълни, за да се възползва от изричането на тези думи в земния и отвъдния живот. На земята, човек с изричането й влиза в Исляма, а в Съдния Ден ще бъде избавен от Огъня и вкаран в Дженнета. Мюсюлманинът трябва да знае и да се придържа към тези условия, без да им противоречи. Също, не е достатъчно само наизустяването и изброяването им. Задължително е мюсюлманинът да ги съблюдава и живее според тях. Седемте условия са:
1. Знание.
Да се знае значението на този израз и това, което се изисква от него, да се изпълни. Знание и потвърждение на истинската божественост на Аллах Теаля и отричане на измислените от хората божества. Ако човек изрече този израз и знае смисъла на това, което е промълвил с езика си и е убеден от все сърце, че ибадета трябва да се прави само на Аллах Теаля, тогава той е запознат със смисъла на ”Ля иляхе иллеллах”.
Аллах Теаля казва:
§И знай [о, Мухаммед], че няма друго истинско божество освен Аллах!…§/Сура Мухаммед /47/:19./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((من مات و هو يعلم أنه لا إله إلا الله دخل الجنة)) رواه مسلم 135
“Който знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета”/Муслим:135./
2. Силно убеждение.
Изричането на ”Ля иляхе иллеллах” да бъде с пълна убеденост, без проникване на съмнения, внушавани от шейтаните. Аллах Теаля описва
(2)
истинските мюсюлмани, че са убедени във вярването си и не се колебаят, като казва:
§Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват…§/Сура Худжорат/49/:15./
Съмнението е качество, присъщо на лицемерите. Те не вярват в Аллах и Съдния Ден, техните сърца са изпълнени с колебания и постоянно се съмняват.
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((أشهد أن لا إله إلا الله و أني رسول الله لا يلقى الله بها عبد غير شاك فيها إلا دخل الجنة)) رواه مسلم 138
“Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Аз съм Негов Пратеник. Човек, който не се съмнява в засвидетелствуването и умре, ще влезе в Дженнета.”/ Муслим./
3. Приемане.
Приемане на изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” от все сърце и душа и прилагането им чрез ибадет към Аллах Теаля, Който казва:
§Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас,...”§/Сура Бакара/2/:136./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((لا يؤمن أحدكم حتى يكون هواه تبعا لما جئت به)) رواه الطبراني
“Не е истински повярвал онзи от вас, докато страстите му не последват онова, с което съм дошъл”/Табарани./
Задължение е за онзи, който изрича тези думи, да ги приема и прилага, за да не бъде от онези, за които Аллах Теаля казва:
§Когато им се рече: “Няма друго божество освен Аллах!”, те се възгордяваха. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”§-Сура Саффат/37/:35-36.
Към тази група хора спадат също и онези, които се противопоставят на някои Ислямски норми. Тях Аллах Теаля ги призовава да приемат Исляма с всичките му постановления, казвайки:
§О, вярващи, встъпете изцяло в Исляма и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.§/Сура Бакара/2/:208./
Много хора знаят и са запознати със значението на този израз, но поради тяхното високомерие, горделивост и завист те не го приемат. Относно тях Аллах Теаля казва:
(3)
§Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.§/Сура Енам/6/:33./
4.Покорство.
Следване на всичко, което изразът ”Ля иляхе иллеллах” изисква, като съгласуване на думи с дела. Прилагане постановленията на Аллах в живота, без протакане и отлагане. Аллах Теаля казва:
§И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.§/Сура Зумер/39/:54./
Покорство към всичко онова, с което Расулюллах (с.а.в) е изпратен, да бъде обичан и следван. Той (с.а.в) казва:
(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين))- رواه مسلم
“Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”-/Муслим:167./
5.Потвърждаване.
Сърцето трябва да потвърждава това, което езикът казва. Когато това се осъществи, човекът ще прилага онова, което е дошло в Корана и Суннета на Пейгамберинът (с.а.в).
Аллах Теаля казва:
§О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§/Сура Тевбе/9/:119./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((من شهد أن لا إله إلا الله صادقاً بها دخل الجنة)) رواه أحمد
“Който засвидетелствува, че няма друго истинско божество освен Аллах, и го потвърди с делата си, ще влезне в Дженнета”/Ахмед./
Който изрече тези думи и сърцето му не ги е потвърдило, такъв човек е лъжец, двуличник и неверник. Аллах Теаля разобличава подобни, като казва:
§А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.§/Сура Бакара/2/:8-9./
6. Искреност.
С чисто намерение, човек да пречисти думите и делата си от всички петна на многобожието и искрено да търси задоволството на Аллах Теаля. В тях не трябва да има самоизтъкване, лична изгода и други подобни. Аллах Теаля казва:
§И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията…§-Сура Бейне/98/:5.
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((أسعد الناس بشفاعتي من قال لآ إله إلا الله خالصا من قلبه أو نفسه)) رواه البخاري
(4)
“Поради моето застъпничество, най- щастлив измежду хората ще е онзи, който изрече от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах.”/Бухари./
Ако човек изрича без искреност “Ля иляхе иллеллах…” и не действа според изискванията, залегнали в него, то те не му допринасят никаква полза. Аллах Теаля казва:
§И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§-Сура Фуркан/25/:23.
§Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.§/Сура Ниса/4/:48./
7. Обич.
Обич, уважение и привързаност към израза ”Ля иляхе иллеллах”. Също обич и уважение към онези, които са се привързали към него, начело с Мухаммед (с.а.в). Обичта към него да е по-силна от обичта към себе си, богатството, семейството и децата. Аллах Теаля казва:
§Кажи: [о, Мухаммед] “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви…§-Сура Али Имран/3/:31.
Пейгамберинът (с.а.в), пояснява стойността на обичта към него в Исляма, че е причина за щастие и избавление на човека, и главното условие за осъществяване на вярването му. Той (с.а.в) казва:
(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين)) رواه مسلم167
“Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”/Муслим:167./
((ثلاث من كنّ فيه وجد حلاوة الإيمان: أن يكن الله ورسوله أحبب إليه مما سواهما, و أن يحب العبد لا يحبه الا لله, و أن يكره أن يعود في الكفر بعد إذ أنجاه الله منه كما يكره أن يقذف في النار.)) ـ البخاري و مسلم.
“Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много Аллах и Неговия Пратеник от всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари и Муслим./
И най вече! Най-силната и несравнима обич, трябва да бъде към Аллах Теаля, Който казва:
§А някои от хората приемат други божества вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които са повярвали, най-силно обичат Аллах…§/Сура Бакара/2/:165./
Тези, които ненавиждат и мразят онова, което е низпослано, за тях Аллах Аззе ве Джелле казва:
(5)
§Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.§/Сура Мухаммед/47/:9/
Втората част от символа на вярата - ”...Мухаммед Расулюллах.” също има условия, които трябва да се спазват. Те са:
1.Пълно убеждение и признаване посланието на Пейгамберина (с.а.в).
2.Произнасяне с езика, че той е последният Пратеник на Аллах.
3.Следване и прилагане на онова, което е заповядал, и оставяне на това, което е забранил.
4.Потвърждаване на отминалите и настоящи неща, за които той е известил.
5. Силна обич към него (с.а.в), различна от обичта към себе си, богатството, децата, родителите и всички останали хора.
6. Предпочитане на думите му пред думите на когото и да е друг от хората и прилагане на неговия суннет.
Молим Аллах Теаля да ни отреди да бъдем от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!
***
(1)
УСЛОВИЯ НА
“ЛЯ ИЛЯХЕ ИЛЛЕЛЛАХ
МУХАММЕД РАСУЛЮЛЛАХ”
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Слава на Аллах, възхваляваме Го, за подкрепа и прошка Него молим. Аллах да ни опази от злините на нашите души и от лошите ни дела. Когото Аллах напъти, него никой не ще заблуди. Когото Аллах остави в заблуда, него никой не ще напъти. Свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах, Единственият, няма Той съдружник, и свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и Пратеник.
Уважаеми братя!
Символът на вярата е съчетан от две части:
1.”Ля иляхе иллеллах...”-”Няма друго истинско божество освен Аллах...”
2.”...Мухаммед Расулюллах.” - “Мухаммед (с.а.в) е Пратеник на Аллах.”
Първата част от символа на вярата - ”Ля иляхе иллеллах...” има седем условия, които мюсюлманинът трябва да изпълни, за да се възползва от изричането на тези думи в земния и отвъдния живот. На земята, човек с изричането й влиза в Исляма, а в Съдния Ден ще бъде избавен от Огъня и вкаран в Дженнета. Мюсюлманинът трябва да знае и да се придържа към тези условия, без да им противоречи. Също, не е достатъчно само наизустяването и изброяването им. Задължително е мюсюлманинът да ги съблюдава и живее според тях. Седемте условия са:
1. Знание.
Да се знае значението на този израз и това, което се изисква от него, да се изпълни. Знание и потвърждение на истинската божественост на Аллах Теаля и отричане на измислените от хората божества. Ако човек изрече този израз и знае смисъла на това, което е промълвил с езика си и е убеден от все сърце, че ибадета трябва да се прави само на Аллах Теаля, тогава той е запознат със смисъла на ”Ля иляхе иллеллах”.
Аллах Теаля казва:
§И знай [о, Мухаммед], че няма друго истинско божество освен Аллах!…§/Сура Мухаммед /47/:19./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((من مات و هو يعلم أنه لا إله إلا الله دخل الجنة)) رواه مسلم 135
“Който знае, че няма друго истинско божество освен Аллах и умре, ще влезне в Дженнета”/Муслим:135./
2. Силно убеждение.
Изричането на ”Ля иляхе иллеллах” да бъде с пълна убеденост, без проникване на съмнения, внушавани от шейтаните. Аллах Теаля описва
(2)
истинските мюсюлмани, че са убедени във вярването си и не се колебаят, като казва:
§Вярващи са именно онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, после не се усъмняват…§/Сура Худжорат/49/:15./
Съмнението е качество, присъщо на лицемерите. Те не вярват в Аллах и Съдния Ден, техните сърца са изпълнени с колебания и постоянно се съмняват.
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((أشهد أن لا إله إلا الله و أني رسول الله لا يلقى الله بها عبد غير شاك فيها إلا دخل الجنة)) رواه مسلم 138
“Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Аз съм Негов Пратеник. Човек, който не се съмнява в засвидетелствуването и умре, ще влезе в Дженнета.”/ Муслим./
3. Приемане.
Приемане на изискванията на ”Ля иляхе иллеллах” от все сърце и душа и прилагането им чрез ибадет към Аллах Теаля, Който казва:
§Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас,...”§/Сура Бакара/2/:136./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((لا يؤمن أحدكم حتى يكون هواه تبعا لما جئت به)) رواه الطبراني
“Не е истински повярвал онзи от вас, докато страстите му не последват онова, с което съм дошъл”/Табарани./
Задължение е за онзи, който изрича тези думи, да ги приема и прилага, за да не бъде от онези, за които Аллах Теаля казва:
§Когато им се рече: “Няма друго божество освен Аллах!”, те се възгордяваха. И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един луд поет?”§-Сура Саффат/37/:35-36.
Към тази група хора спадат също и онези, които се противопоставят на някои Ислямски норми. Тях Аллах Теаля ги призовава да приемат Исляма с всичките му постановления, казвайки:
§О, вярващи, встъпете изцяло в Исляма и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.§/Сура Бакара/2/:208./
Много хора знаят и са запознати със значението на този израз, но поради тяхното високомерие, горделивост и завист те не го приемат. Относно тях Аллах Теаля казва:
(3)
§Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.§/Сура Енам/6/:33./
4.Покорство.
Следване на всичко, което изразът ”Ля иляхе иллеллах” изисква, като съгласуване на думи с дела. Прилагане постановленията на Аллах в живота, без протакане и отлагане. Аллах Теаля казва:
§И се обърнете към своя Господар, и Му се отдайте, преди мъчението да дойде при вас, защото после не ще ви се помогне.§/Сура Зумер/39/:54./
Покорство към всичко онова, с което Расулюллах (с.а.в) е изпратен, да бъде обичан и следван. Той (с.а.в) казва:
(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين))- رواه مسلم
“Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”-/Муслим:167./
5.Потвърждаване.
Сърцето трябва да потвърждава това, което езикът казва. Когато това се осъществи, човекът ще прилага онова, което е дошло в Корана и Суннета на Пейгамберинът (с.а.в).
Аллах Теаля казва:
§О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!§/Сура Тевбе/9/:119./
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((من شهد أن لا إله إلا الله صادقاً بها دخل الجنة)) رواه أحمد
“Който засвидетелствува, че няма друго истинско божество освен Аллах, и го потвърди с делата си, ще влезне в Дженнета”/Ахмед./
Който изрече тези думи и сърцето му не ги е потвърдило, такъв човек е лъжец, двуличник и неверник. Аллах Теаля разобличава подобни, като казва:
§А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си, без да усетят.§/Сура Бакара/2/:8-9./
6. Искреност.
С чисто намерение, човек да пречисти думите и делата си от всички петна на многобожието и искрено да търси задоволството на Аллах Теаля. В тях не трябва да има самоизтъкване, лична изгода и други подобни. Аллах Теаля казва:
§И бе им повелено да правят ибадет единствено на Аллах, предани Нему в религията…§-Сура Бейне/98/:5.
Пейгамберинът (с.а.в) казва:
((أسعد الناس بشفاعتي من قال لآ إله إلا الله خالصا من قلبه أو نفسه)) رواه البخاري
(4)
“Поради моето застъпничество, най- щастлив измежду хората ще е онзи, който изрече от все сърце и душа ”Ля иляхе иллеллах.”/Бухари./
Ако човек изрича без искреност “Ля иляхе иллеллах…” и не действа според изискванията, залегнали в него, то те не му допринасят никаква полза. Аллах Теаля казва:
§И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.§-Сура Фуркан/25/:23.
§Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той измисля огромен грях.§/Сура Ниса/4/:48./
7. Обич.
Обич, уважение и привързаност към израза ”Ля иляхе иллеллах”. Също обич и уважение към онези, които са се привързали към него, начело с Мухаммед (с.а.в). Обичта към него да е по-силна от обичта към себе си, богатството, семейството и децата. Аллах Теаля казва:
§Кажи: [о, Мухаммед] “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви…§-Сура Али Имран/3/:31.
Пейгамберинът (с.а.в), пояснява стойността на обичта към него в Исляма, че е причина за щастие и избавление на човека, и главното условие за осъществяване на вярването му. Той (с.а.в) казва:
(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين)) رواه مسلم167
“Не е истински повярвал онзи от вас, за когото не съм по-обичан от децата му, неговите родители и останалите хора.”/Муслим:167./
((ثلاث من كنّ فيه وجد حلاوة الإيمان: أن يكن الله ورسوله أحبب إليه مما سواهما, و أن يحب العبد لا يحبه الا لله, و أن يكره أن يعود في الكفر بعد إذ أنجاه الله منه كما يكره أن يقذف في النار.)) ـ البخاري و مسلم.
“Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много Аллах и Неговия Пратеник от всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари и Муслим./
И най вече! Най-силната и несравнима обич, трябва да бъде към Аллах Теаля, Който казва:
§А някои от хората приемат други божества вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които са повярвали, най-силно обичат Аллах…§/Сура Бакара/2/:165./
Тези, които ненавиждат и мразят онова, което е низпослано, за тях Аллах Аззе ве Джелле казва:
(5)
§Това е, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.§/Сура Мухаммед/47/:9/
Втората част от символа на вярата - ”...Мухаммед Расулюллах.” също има условия, които трябва да се спазват. Те са:
1.Пълно убеждение и признаване посланието на Пейгамберина (с.а.в).
2.Произнасяне с езика, че той е последният Пратеник на Аллах.
3.Следване и прилагане на онова, което е заповядал, и оставяне на това, което е забранил.
4.Потвърждаване на отминалите и настоящи неща, за които той е известил.
5. Силна обич към него (с.а.в), различна от обичта към себе си, богатството, децата, родителите и всички останали хора.
6. Предпочитане на думите му пред думите на когото и да е друг от хората и прилагане на неговия суннет.
Молим Аллах Теаля да ни отреди да бъдем от онези, които изричат от все сърце и душа ”Ля иляхе иллаллах Мухаммед Расулюллах”, знаят неговото значение и спазват изискванията му. Нека този израз бъде назъбеният ключ, с който ще ни се отворят вратите на Дженнета. Амин!
***
(1)
СВЕЩЕНИЯТ КОРАН – ПОСЛАНИЕ НА ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ КЪМ ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господаря на световете. Нека саляту селям да бъде за Мухаммед Мустафа (саллеллаху алейхи ве селлем), неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя!
Свещеният Коран е най-големият дар от Всевишния Аллах за човечеството. Неговата популярност и влияние в нашия живот все повече се увеличава, за което ние изказваме почит и благодарност на Всевишния Аллах. Той изпрати най-почтения и последен от пратениците си - Мухаммед (с.а.в.) с най-превъзходното послание - Корани Керим, като милост за хората, и каза:
§Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммед] благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучават разумните хора... §/Сура Сад/38/:29./
Тази книга е светлина от Аллах, озаряваща пътя на човечеството към щастие в земния и отвъдния живот.
Всевишният Аллах казва:
§О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господар и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за вярващите. §/Сура Юнус/10/:57./
Напътствията на Корани Керим са поука и лек за проблемите, възникващи пред човека.
В привързаността към неговите решения и повели е ключът към щастието, спокойствието и мира. Те са мечта и цел на всеки човек - вярващ или безверник, добър или лош. Но Аллах Теаля е отредил да бъдат дял само на онези, които са искрено вярващи и добри. Всевишният Аллах казва:
§На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда, по-хубава от онова, което са вършили.§/Сура Нехл/16: 97./
(2)
За вярващия човек Корани Керим е духовно и материално съкровище и извор на благоденствие за този и отвъдния свят. Посредством него, сърцата и душите намират мир и спокойствие. Аллах Теаля казва:
§...О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват. За онези, които вярват и вършат праведни дела, ще има блаженство и прекрасно завръщане.§/Сура Раад/13/:28,29./
Повече от четиринадесет века Коранът е предизвикателство за човека да сътвори нещо подобно, ако се съмнява в посланието на Аллах. Но на всеки е ясно, че това не е по силите му. Всевишният Аллах казва:
§Кажи: “И да се съберат хората и джиновете, за да създадат подобен на този Коран, те не ще създадат такъв подобен, дори един на друг да си помагат.”§/Сура Исра/17/:88./
Относно Корани Керим правдивият французин Морис Парле казва: ” Красотата на Корана всеки ден все повече се увеличава, мъдростите и тайните в него са неизчерпаеми. Коранът е една почтена книга, книга възпитател. Коранът е съкровище на думи, Коранът е океан на знание, Коранът е отличен с чистота, красноречие, смисъл и величие. Коранът е красноречиво чудо над всякаква критика.”
За да разберем какъв е приносът на Корани Керим към човечеството, трябва за миг да погледнем към времето преди неговото идване. Това е епоха на невежество, идолопоклонничество, безверие и злодейство. Вярата в единствения Аллах, която била пренасяна чрез Пейгамберите и Пратениците, била забравена. Хората вярвали на идоли и духове, на слънцето и луната, на какви ли не други измислени божества. Много от човешките ценности като; нравственост, справедливост, добрина и други, също били забравени. А развратът, алкохолизмът, блудството, лихварството, рушветчийството се ширели навсякъде. Враждата, проливането на кръв, грабежите, завистта, свирепостта и беззаконието били техен обичай и традиция.
В този тежък момент Всевишният Аллах низпослал Корани Керим, за да извади хората от мрака на безверието и злините към пътя на вярата и добротворството – пътят водещ към щастие в земния живот и към Дженнета в отвъдния. Вслушвайки се в наставленията на Корани Керим и изпълнявайки ги, тези хора, които са били в тинята на
(3)
невежеството се променили и се превърнали за кратко време в пример за подражание. Пример в отдадеността и послушанието им към Всевишния Аллах. Пример в науката и културата, във възпитанието и нравствеността, достойнството и справедливостта. Те напътствали вършенето на добро, забранявали нередностите и подтиквали хората към борба със злото.
С появата на Корана се сриват стените на безверието, езичеството и злодейството. Променил се ходът на историята не само за арабите, а за цялото човечество.
Корани Керим поставя основите на тевхида (единобожието), науката, благоденствието, морала, истината и справедливостта. Всевишният Аллах казва:
§А които отказаха да обожават идолите и се разкаяха пред Аллах, за тях е благата вест. И благовести Моите раби, които слушат Словото и следват най-хубавото от него! Тези са, които Аллах е напътил и тези са разумните хора.§/Сура Зумер/39/:17,18./
Първите мюсюлмани приемали Корани Керим и всички негови наставления като правилник в живота им, знаели неговата стойност и се възползвали от неговите напътствия и мъдрости. Те не приемали Корана и неговите айети като книга, която се чете само на мъртвите, нито пък ги вземали за украса, както това се практикува в днешно време. Техният живот бил в постоянна връзка с книгата на Аллах. Повече от времето си прекарвали в четене, наизустяване и размисъл върху Корани Керим. Заучавали значението на всеки айет и се стремели да вършат съзнателни дела. В едно от преданията си Месрук (р.а) казва:”Абдуллах ибни Месуд прочиташе една сура от Корана, след това ни я тълкуваше цял ден.”
А Ибни Мсуд (р.а) казва: ”Когато някой от нас наизустеше десет айета, не минаваше по-нататък, докато не научеше тяхното значение.” Прави се предание, че е казал още: “Когато чуя пример от Корана и не го разбера, плача за себе си, защото Аллах Теаля казва:
§Даваме Ние тези примери на хората, но ги проумяват само знаещите.§/Сура Анкебут/29/:43./”
По този начин сподвижниците на Пратеника (с.а.в) се превърнали в най-добрата общност, която е пример за хората. За тях Свещеният Коран не бил запазен и записан само на книга, а бил утвърден в сърцата и съхранен в поведението и делата им. Всевишният Аллах е казал:
(4)
§Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах ... §/Сура Али Имран/3/:110./
Те се издигнали и живеели в задоволство и спокойствие, защото били привързани към Корани Керим, подчинявали се и изпълнявали неговите повели и решения. Постигнали земното и отвъдно щастие, защото подреждали делата и характерите си съобразно нормите, определени от Корани Керим, и стриктно следвали Суннета на Мухаммед (с.а.в). Сърцата им били изпълнени с вяра и туптели в синхрон с изискванията на Корана и Суннета. Когато Айше (р.а) била попитана за характера на Мухаммед (с.а.в). Тя отговорила: ”Неговият характер бе Корани Керим.” Такива били и неговите последователи.
Уважаеми братя! Не трябва да забравяме, че както предшествениците на ислямската общност са намерили истината и щастието, след като са поели пътя на Корани Керим и Суннета на Пратеника (с.а.в), така тези напътствия са избавление и щастие за съвременния човек.
Имам Малик казва: ”И последният от ислямската общност е благочестив единствено чрез онова, с което е бил благочестив първия от нея, и което тогава не е било религиозност, не е религиозност и днес.”
Напътствията на Корана са валидни за всички времена и се отнасят до всички хора. Чрез него съвременният човек може да разбере същността на живота, да намери истинския верен път и да се издигне над всички. И жалко е за онези, които затварят очите си, и не искат да се възползват от светлината на тази книга, като обричат живота си на мрак. Всевишният Аллах повелява:
§Кажи [о, Мухаммед]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния, онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?” Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господар и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на Киямета. Това е възмездието за тях – Джехенемът, защото
(5)
отхвърляха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.§/Сура Кехф/18/:103-106./
§А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е завръщането на делата.§-Сура Люкман/31/:22.
Молим Всевишния Аллах за успех и устойчивост във вярата и да отреди на всички живот, който да е съобразен с повелите на Корана и Суннета. Молим се, още казвайки: Я! Рабби. Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил! Дари ни с милост от Теб, Ти си Вседаряващият! Амин!
***
(1)
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МЮСЮЛМАНИТЕ КЪМ
ПРАТЕНИКА НА АЛЛАХ
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете, Който ни сътвори, дари с безброй благоденствия и напъти в Исляма. Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Него, Той е един единствен и няма съдружник. Също свидетелствувам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е раб и пратеник на Аллах. Изпратен с ясното послание и истинската религия към цялото човечество. Представил и разяснил всичко, което му е низпослано от Всевишния Аллах. Благовестител с Дженнет подчиняващите се и предупреждаващ непокорните със жестоко огнено наказание. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя!
Изпращането на Пратеници и Пейгамбери е милост от Аллах Теаля и неоценим дар за човечеството. Всички те са призовавали към религията на Аллах Теаля. Учили са хората и са им разяснявали вярването, ибадета, поведението и нравите.
Мухаммед (с.а.в.) е последен от всички Пратеници и Пейгамбери. С неговото послание Аллах Теаля отмени предишните и повелите им остават невалидни.
В следния айет Всевишният Аллах повелява на Пратеника (с.а.в.):
§ Кажи: “О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах при всички вас на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друго истинско божество освен Него. Той съживява и Той умъртвява...§/Сура Еараф/7/:158./
Задълженията на мюсюлманите към Пратеника на Аллах (с.а.в.) са много, а по-важните от тях са:
1.Искрено да вярваме, че Мухаммед (с.а.в.) е раб и пратеник на Аллах Теаля и че всичко, за което е известил и напътил, е истина.
Всевишният Аллах казва:
§О, вярващи, бойте се от Аллах и вярвайте в Неговия Пратеник! Той ще ви даде двоен дял от Своята милост. И ще стори за вас светлина, с която ще вървите. И ще ви опрости. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.§/Сура Хадид/57/:28./
Пратеникът на Аллах (с.а.в.) казва:
((والذي نفس محمد بيده لا يسمع بي أحد من هذه الأمة يهدي و لا نصرني ثم يموت و لم يؤمن بالذي أرسلت به إلا كان من أصحاب النار)) ـ رواه مسلم.
(2)
“Кълна се в Онзи, в чийто ръце е душата на Мухаммед, всеки от тази общност, който чуе за мен, независимо дали е евреин или християнин, и умре неповярвал в посланието с което съм изпратен, ще бъде сред обитателите на Огъня.”/Муслим./
2.Да бъдем покорни на Аллах Теаля и Неговия Пратеник.
Всевишният Аллах казва:
§...А който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в градините на Дженнета, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е великото спасение. А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително мъчение за него.§/Сура Ниса/4/:13,14./
§О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!§/Сура Мухаммед/47/ :33./
Пейгамберинът (с.а.в.) казва:
((من أطاعني فقد أطاع الله و من عصاني فقد عصى الله…)) ـ رواه مسلم.
“Който се подчини на мен, той се е подчинил на Аллах. А който ми се противопостави, той се е противопоставил на Аллах”/Муслим./
Ебу Хурейра (р.а.) разказва, че Пейгамберина (с.а.в.) е казал:
((كل الناس يدخل الجنة الا من أبى, قالوا يا رسول الله! و من يأبى! من أطاعني دخل الجنة و من عصاني فقد أبى.)) ـ رواه البخاري.
“Всеки един от хората ще влезне в Дженнета, освен онзи който откаже.” Тогава бе попитан: “О, Пратенико на Аллах! А кой е онзи, който ще откаже!?” Той отговори: “Който ми се подчини, ще влезне в Дженнета, а който се противопостави, той е отказал.”/Бухари./
3.Да следваме Пейгамберина (с.а.в.) във всички дела, за да се напътим.
Всевишният Аллах казва:
§Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”§/Сура Али Имран/3/:31./
(3)
§Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас, за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.§/Сура Ехзаб/33/:21./
Пратеникът на Аллах (с.а.в.) казва:
(فمن رغب عن سنتي فليس مني) ـ رواه البخاري
“Който се отврати от моя суннет, не е от мен (не е мой последовател).”/Бухари./
4. След обичта ни към Аллах Теаля, да обичаме най-много Пратеника (с.а.в.).
Вярващият искрено обича Всевишния Аллах и Неговия Пратеник (с.а.в). Негова цел в живота е да спечели удовлетворението на Аллах Теаля, за да увенчае с успех земният си живот и да постигне спасение в отвъдния.
Всевишният Аллах казва:
§Кажи: “Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и имоти, които сте придобили, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора.§/Сура Тевбе/9/:24./
Пратеникът на Аллах (с.а.в.) казва:
(( لا يؤمن أحدكم حتى أكون أحبّ إليه من ولده و والده و الناس أجمعين))- رواه مسلم.
“Не е истински повярвал онзи от вас, докато за него не съм по-обичан от неговите деца, родители и всички хора.”/Муслим./
Който искрено обича Пратеника на Аллах (с.а.в.) ще бъде заедно с него в Дженнета.
Когато един човек попитал Пратеника на Аллах (с.а.в.) за Съдния Ден. Той казал:
“Какво си приготвил за него”? Човекът отвърнал: “О, Пратенико на Аллах! Не съм приготвил повече от задължените ми оруч, намаз, садака, но обичам Аллах и Неговия Пратеник”. Тогава той му казал:
(( فأنت مع من أحببت.)) ـ البخاري و مسلم.
“...Ти си с онзи, когото обичаш...”/Бухари и Муслим./
Пратеникът на Аллах (с.а.в.) казва:
((ذاق طعم الإيمان من رضي بالله ربا و بالإسلام دينا و بمحمد رسولا)) ـ مسلم.
“Вкусил е сладостта на вярата онзи, който е приел Всевишния Аллах за Господар, Исляма - за религия и Мухаммед (с.а.в.) за Пратеник.”/Муслим./
((ثلاث من كنّ فيه وجد حلاوة الإيمان: أن يكن الله ورسوله أحب إليه مما سواهما, و أن يحب العبد لا يحبه إلا لله, و أن يكره أن يعود في الكفر بعد إذ أنجاه الله منه كما يكره أن يقذف في النار.)) ـ البخاري و مسلم.
“Три неща когато се намират у някого, е открил сладостта на вярата: Да обича най-много Аллах и Неговия Пратеник от
всичко останало. Да обича мюсюлманина, не заради друго освен за Аллах. Да се отвращава от връщане към неверието, след като Аллах го е избавил от него, така както се отвращава от това, да бъде хвърлен в огъня.”/Бухари и Муслим./
От признаците на обичта към Пратеника (с.а.в.) са: следване на неговият суннет, предпазване от забраните, изпълнение на заповедите,
(4)
спазване на обичаите и обредите, към които е напътил, и окачествяване с неговият велик нрав.
5.Да почитаме Мухаммед (с.а.в).
Всевишният Аллах казва:
§Изпратихме те Ние [о, Мухаммед] за свидетел и благовестител, и предупредител, за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да Го] прославяте, и да Го почитате, и да Го възхвалявате сутрин и вечер.§/Сура Фетх/48/:8,9./
§О, вярващи, не предварвайте Аллах и Неговия Пратеник, и бойте се от Аллах. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (Забранено е на думи или дела да се противоречи на Аллах и на Неговия Пратеник, или да се оповестяват еднолични решения по религиозни въпроси.)§/Сура Худжурат/49/:1./
6.Да правим салят и селям на Пратеника (с.а.в).
Когато бъде споменато името му, да се каже: “Саллеллаху алейхи ве селлем или Аллахумме салли аля Мухаммед...”.
§Аллах и Неговите меляикета благославят (правят салят и селям на) Пейгамберина. О, вярващи, благославяйте го и вие и го поздравявайте с почит!§/Сура Ехзаб/33/:56./
Пратеникът на Аллах (с.а.в.) е казал:
((من صلي عليّ صلاة صلي الله عليه بها عشرا)) ـ رواه مسلم.
“Който направи на мен саляту селям един път, Аллах му прави за това десет пъти.”/Муслим./
7.Да се обръщаме към напътствията на Пратеника (с.а.в.) за отсъждане на всеки възникнал спор в житейските и религиозните ни дела. И неговото решение да бъде съдник помежду ни. Аллах Теаля повелява:
§О, вярващи, покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах (т.е. обърнете се към Корани Керим) и към Пратеника (неговия Суннет), ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход.§/Сура Ниса/4/:59./
§Но не! Кълна се в твоя Господар, те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.§/Сура Ниса/4/:65./
8.Да знаем мястото и ролята на Пейгамберина (с.а.в.) във вярата.
Мюсюлманинът трябва да бъде твърдо убеден, че Мухаммед (с.а.в.) е най-превъзходният раб и пратеник на Аллах. Призовавал е хората по пътя на Аллах с Негово позволение и не е притежавал никакви божествени качества. Аллах Теаля казва:
§Кажи: [о, Мухаммед] “Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи.§/Сура Еараф/7/:188./
(5)
§Кажи: “Моят намаз и моят курбан, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господарят на световете. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият отдаден на Аллах.”§/Суура Енам/6/:162,163./
Ве саллеллаху аля Небийна Мухаммед ве аля алихи ве есхабихи еджмеин.
***
(1)
ПОДИГРАВАНЕТО С РЕЛИГИЯТА
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Уважаеми братя!
Възхвалата е за Аллах, ние му изказваме благодарност, искаме помощ и опрощение от Него. Нека Аллах Теаля да ни подкрепи и предпази нашите души от морално падение, от лоши постъпки в нашите дела. Когото Аллах напъти, няма заблуда за него. А пък когото Аллах заблуди, няма напътствие за него. Аз свидетелствам, че няма друго истинско божество освен Аллах. Той е един и няма съдружник. Свидетелствувам, че Мухаммед е Негов раб и Пратеник.
Най-правдивото слово е Книгата на Аллах, а най-доброто упътване е упътването на Мухаммед (с.а.в). Най-лошите неща са измислиците в религията. Всяка измислица в Исляма е нововъведение, всяко нововъведение е заблуда, а всяка заблуда води към Огъня.
Бойте се от Аллах и от Деня, в който ще се завърнете към Него, това е Ден, в който ще се потръби и ще бъдат съживени тези в гробовете, и ще бъдат разкрити всички мисли и намерения, и ще бъде отличен добрия от разпътника. Всевишният Аллах повелява: §Каквато и добрина да правите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!§ (Сура Бакара/2/: 197)
Ислямът се стреми към общество, в което хората да се чувстват като братя, като едно цяло, като един орган, бдящ за сигурността си, както окото бди, за да предпази тялото от различните препятствия и несгоди, и всичко, което нанася безпокойство в живота и води до нещастие. Ислямът идва с един регламент, който гарантира запазването на пет необходимости за обществото: 1/Религията. 2/Честта. 3/Личността. 4/Разума. 5/Имуществото. Затова Ислямът поставя строги мерки и наказания, с които може да се осъществят на практика тези необходимости, които са от полза и интерес на обществото, и отхвърля всички порочни неща и интриги.
Една от опасните болести, която се разпространява в битието на ислямската общност, както между отделните личности, така и в цялото общество, представлява сякаш огън, унищожаващ суха трева. Тя въвлича мюсюлманите в големи изпитания и нещастия, известна е под името: “Подигравка с Исляма и мюсюлманите “.
Тя е опасна болест и голяма беда. В повечето случаи води към неверие и изкарва човека от Исляма. Към “подиграването” с религията спадат:
1.Подиграване с Аллах Теаля и ругаенето Му.
Вярата в Аллах е построена върху възвеличаване на Аллах.
Ибну Теймийе (р.а) казва:
“Ругаенето това са думи, с които се цели пренебрежение и унижение като: проклинане, оскърбление и други подобни в различното разбиране и убеждение на хората...”
(2)
Ибну Кудама (р.а) казва:“Ругаенето на Аллах е неверие, без значение дали е на шега или пък на сериозно.”
Бейдави казва: “Подигравката е надсмиване и пренебрежение”.
Подигравката с Аллах е едно от нещата, които анулират вярата.
2.Ругаене и подигравка с Пратеника Мухаммед (с.а.в).
Ибну Теймийе (р.а) казва:
”При ругаенето на Пейгамбера се засягат няколко права; от една страна - правото на Аллах Субханеху ве Теаля, като се опровергава и не се вярва на Неговия Пейгамбер (с.а.в) и се показва враждебност към най-приближения на Аллах. От друга страна - това е ругаене срещу Книгата на Аллах и религията Му. Отхвърлянето и неприемането на думите на Пейгамбера (с.а.в) е отхвърляне и неприемане на словата на Аллах. Ругаенето на Аллах е неверие и излизане от Исляма без значение дали е на шега или на сериозно”.
Мердави казва: “Който ругае Аллах и Неговия Пратеник (с.а.в) безспорно става неверник-кяфир.”
3.Ругаене и подигравка с есхабите - (сподвижниците на Мухаммед (с.а.в)).
Ибну Хазм казва:”Който ненавижда сподвижниците поради това, че са подпомогнали Пратеника на Аллах (с.а.в), той е неверник.”
Субки казва:”Ругаенето на всички сподвижници без съмнение е куфр (неверие ).”
4.Подигравка с ислямските учени и добрите мюсюлмани.
Подигравката с ислямските учени и добрите мюсюлмани се разделя на два вида:
Първо:Подигравката с моралните и физическите им черти е харам според думите на Всевишния Аллах:
§О, вярващи, едни мъже от вас да не се подиграват с други! Може да са по-добри от тях. Нито жени - с жени! Може да са по-добри от таях. И не се хулете, и не се назовавайте с оскърбителни прякори! Колко само е лошо името нечестивост подир вярата! А които не направят покаяние тези са угнетителите. § - Сура Худжурат/49/: 11.
Ибну Кесир казва: “Аллах Теаля е забранил присмиването на хората, защото това е унижение и подигравка с тях”.
Мухаммед (с.а.в) е казал: “Високомерието е: неприемане на истината и пренебрегване на хората.” /Муслим/.
Второ:Подиграването с ислямските учени поради това, че са учени в Исляма, или подигравка с добрите мюсюлмани поради това, че искрено прилагат Исляма на практика и живеят с него. Ето това е куфр - неверие.
(3)
Подигравката с всичко Ислямско е подигравка с този, който е узаконил тази религия, а това е Аллах Субханеху ве Теаля. Всевишният Аллах казва:
§ Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те се присмиват на вярващите. Но които са богобоязливи, ще бъдат над тях в Деня на възкресението, Аллах безмерно въздава комуто пожелае. §-Сура Бакара/2/: 212.
Аллах Аззе ве Джелле е забранил подигравката и надсмиването и е предупредил за нравите на невежите, глупците и за онези, които са в явна заблуда. Така ще се установи ислямската общност върху праведност, обич, уважение и сериозност между отделните личности, далеч от недостатъците и нравите на невежите. Когато човек извърши престъпление с езика, е по-тежко, отколкото с друга част от тялото. Защото по-лесно е да се предпази от прелюбодеяние и други забранени неща, отколкото да си предпази езика от говорене на непристойни и нередни неща. Пейгамберинът (с.а.в) казва:
“Когато някой измежду вас проговори дума, с цел благоволението на Аллах Теаля, той не може да си представи, че тази дума ще стигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му приписва цялото си благоволение чак до Деня, когато ще Го срещне. А пък когато някой друг измежду вас проговори дума, с която предизвика недоволството на Аллах, той не може да си представи, че тази дума ще достигне до там, докъдето тя е достигнала. Заради нея Аллах му преписва цялото си недоволство чак до Деня, когато ще Го срещне.”/Имам Ахмед,Тирмизи, Бухари и Муслим/.
Пейгамберинът (с.а.в) е казал:
“Когато човек проговори дума, с цел да разсмее насядалите около него, заради нея може да пропадне най-дълбоко в Огъня.”
От тези споменати хадиси, а и от много други се вижда положението на пристрастените, които се подиграват и разсмиват хората, като изобретяват лъжи и се подиграват с мюсюлманите.
Подигравката с религията е позната още от древни времена, ако погледнем внимателно историята на различните Пейгамбери и Пратеници на Всевишния Аллах, които са най-превъзходните хора измежду хората. Няма Пейгамберин и Пратеник, с който простолюдието да не се е подиграло. В това има утешение за мюсюлманите, които са привързани здраво към Сюннета на Пейгамберина и Корана, когато срещат същите проблеми в живота. Аллах Теаля казва:
(4)
§И така на всеки Пейгамберин сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Господар за водител и закрилник.§ /Сура Фуркан /25/:31.
§И колко Пейгамбери изпратихме сред предците! И не е идвал при тях Пейгамберин, без да му се подиграят§ /Сура Зухруф/43/:6-7/
§О горко на рабите! Не идва при тях Пратеник, без да се подиграят с него.§ /Сура Ясин/36/:30/
Ако разгледаме житието на Мухаммед (с.а.в) ще видим присмиването и подигравките, които е срещнал от страна на езичниците в Мекка. А също така и от страна на двуличниците и неверниците, които населяваха Медина. Аллах Теаля казва: §И видят ли те неверниците, подиграват ти се /като казват/: Този ли приказва за вашите богове? Те Напомнянето на Всемилостивия отричат.§ Сура Енбия/21/:36/
Ибну Теймие (р.а) казва:
“Езичниците се подиграваха и надсмиваха на Пейгамберина (с.а.в) след като им забрани да съдружават Аллах с други божества. Те продължаваха да ругаят Пейгамберите, като им приписваха лудост, глупавост и заблуда, когато ги призоваваха към вяра в един-единствен Създател. Това е така, защото съдружаването дълбоко се е вглъбило в душите им. Ще видите и подобни на тях, когато някой ги призове към вяра в единствен Господар, те му се подиграват.”
Историческите източници са пълни с учудващи факти, изобразяващи отношението на езичниците и двуличниците спрямо Мухаммед (с.а.в). Той бил подложен на нападки и подигравки, наричали го: магьосник, ясновидец и луд поет. В деня на местността Табук един мунафик казал:
“Ние не сме видели като тези наши четци на Корана, да имат интерес към нещо друго, така както се интересуват за техните кореми, нито по-лъжливи и по-страхливи пред врага!”
С тези думи човекът целял Пейгамберина (с.а.в) а с четците на Корана - неговите сподвижници. Ауф Ибни Малик му казал: "Ти си двуличник! Сега ще известя за това Пейгамберина." И заминал. Но когато пристигнал, разбрал, че Аллах Субханеху ве Теаля вече бил известил Своя Пратеник за случилото се със следния айет:
(5)
§И ако ги попиташ, непременно ще рекат:”Само си бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия Пратеник сте се подигравали.§/Сура Тевбе/9/:65./
След това същият човек пристигнал при Пейгамбера (с.а.в) и казал:
“О, пратенико на Аллах! Ние само си бъбрехме, забавлявахме и яздейки си говорехме, за да минава времето по пътя.”
Ибну Умер казва:
“Като чели сега гледам към него, вървеше успоредно с камилата на Пейгамбера (с.а.в) и камъните му причиняваха болка по краката, и казваше: “Ние само си бъбрехме и се забавлявахме”, а пък Пратеникът на Аллах (с.а.в) отговори: “Нима на Аллах и на Неговите айети, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?! Вие не се оправдавайте! Станахте неверници, след като бяхте повярвали.” – Той (с.а.в) не му каза нищо повече, нито пък се обърна към него.”
Подиграването с ислямските обреди, принципи и закони, със сюннет от сюннетите, всичко това анулира вярата на този човек. Извежда човека от Исляма и го въвежда в неверие. Подиграването е най-големия грях и престъпление измежду различните противопоставяния.
Разбира се, всеки мюсюлманин може да допусне грешка и да се противопостави, но подигравката произлиза само от онзи, който има мръсна душа, злоба и ненавист към Исляма и мюсюлманите.
Такива се подиграват с всеки младеж, който се привърже здраво към Исляма и Сюннета. Подиграват се с всеки, който остави да му поникне брада, което е следване заповедта на Пейгамбера (с.а.в), който казва:
“Постъпете обратно на езичниците, пуснете брадите и скъсете мустаците.” /Бухари и Муслим./
“Пратеника на Аллах е проклел тези мъже, които се оприличават с жените, а и тези жени, които се оприличават с мъжете.” / Бухари/.
Подигравката със сюннета, брадите, облеклото на мюсюлманите и т.н. в действителност е подиграване с онзи, който е узаконил всички тези принципи и закони, а това е Всевишният Аллах. Това е достатъчно за явно неверие.
Още от самото начало на Исляма и до ден-днешен ислямските учени са на едно становище, че който се подиграва с Аллах, Исляма, Пейгамбера и с мюсюлманите, е неверник.
Ибну Теймие казва:
“Подиграването с Аллах, айетите Му, Неговия Пратеник - това е неверие. Този човек става неверник, след като е бил повярвал.”
Ако човек се замисли, ще види, че причината за тази опасна болест в повечето случаи произлиза от:
1.Омраза и злоба към тази велика религия - Исляма и към последователите й.
2.Ненавист към хората, които правят добро.
3.Склонност към подигравка с другите хора.
4.Високомерие и себелюбие.
(6)
5.Сляпо подражание на противниците на Исляма.
В действителност тези, които се подиграват с Аллах, Неговия Пратеник и религия, мюсюлманите, ислямските принципи и повели, такива хора не нанасят вреда на никого, освен на самите себе си.
Когато бъдат разкрити тайните и изявени всички мисли и намерения, тогава в този Ден ще съжаляват тези, които са се подигравали и присмивали на мюсюлманите. Всевишният Аллах казва:
§ И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, което са подигравали.§ /Сура Зумер/39/:48/
§ Които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.§ /Сура Ехзаб/33/:57,58/
Ако погледнем действителността, в която се намираме днес, ще видим, че има много подигравки и присмех, както и отчуждаване един от друг. И всеки е с претенциите, че е най-добрият и най-превъзходният. Наред с всичко това не липсва и подиграването с религията на Аллах, Неговия пратеник, Корана, вярващите и с всичко ислямско. Също и колко много подигравки се подхвърлят по адрес на изпълняващите намаза! Колко лоши са тези думи, които излизат от устата на хора, които казват, че са мюсюлмани! Вие странете от всеки, който се подиграва с тази велика религия - Исляма, защото Аллах заповядва в Свещения Коран:
§Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници... § /Сура Ниса/4/:140./
***
(1)
ВАЖНОСТТА И ВЕЛИЧИЕТО
НА НАМАЗА В ИСЛЯМА
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах Всемилостивият, Милосърдният!
Хвала на Всевишния Аллах, единственият Господар на световете, само на Него правим ибадет и Него за напътствие и помощ зовем. Той опрощава всички прегрешения, морално извисява и опазва от злините онези, които следват Неговите напътствия.
Нека саляту селям да бъде върху пратеника на Аллах Мухаммед ибни Абдуллах, семейството му, неговите сподвижници и последователи.
Уважаеми братя!
Намазът е най-важна основа на Исляма след искреното вярване и изричане словата на тевхида: “Ешхеду ен ля иляхе иллеллах ве ешхеду енне Мухаммеден абдуху ве расулюх”-“Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Аллах и свидетелствувам, че Мухаммед (с.а.в) е Пратеникът на Аллах.”
Абдуллах ибни Умер (радийеллаху анхума) предава следното:
(( سمعت رسول الله صلي الله عليه و سلم يقول: بنى الإسلام على خمس: شهادة أن لا إله إلا الله و أن محمدا رسول الله و اقام الصلاة و اتاء الزكاة و حج البيت و صوم رمضان)) ـ رواه البخاري و مسلم.
“Чух Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи ве селлем) да казва: “Ислямът е изграден върху пет /основи/: Засвидетелстването, че няма друго истинско божество освен Аллах и че Мухаммед (с.а.в) е Негов Пратеник, кланянето на намаз, даването на зекят, извършването на хаджилък и говеенето през месец Рамадан.”/Бухари и Муслим/.
В друго от изказванията си Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
((رأس الأمر الإسلام و عموده الصلاة ...)) ـ رواه الترمذي في كتاب الإيمان.
“Основната повеля е Исляма а опората му е намаза...”/Тирмизи./
Намазът е духовната и постоянна връзка на човека с неговия Създател Аллах Субханеху ве Теаля, по време на която е най-близо до Него. Възхвалява Го, споменава Го, моли се на Него, осланя се и очаква помощ единствено от Него.
Аллах Субханеху ве Теаля е заповядал ибадета, като казва:
§О, хора, правете ибадет на своя Господар, който е сътворил вас и онези преди вас, за да се предпазите.§/Сура Бакара/2/:21./
Насочва човечеството в пътя на спасението, и го напътства как да бъде постигнато:
§Сполучил е онзи, който се пречиства и споменава името на своя Господар, като кланя намаза.§-Сура Еаля/87/:14,15.
§Сполуката е за вярващите, които в своя намаз са смирени.§/Сура Муаминун:23/:1,2/
За да бъде разбрана важността на намаза и неговата величествена стойност в Исляма, ще изброим някои от превъзходствата на този ибадет:
1.Намазът е първият ибадет, който Аллах Теаля е заповядал в Корани Керим след искреността и единобожието тевхида :
§И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да кланят намаза, и да дават зекята. Това е правдивата религия.§/Сура Бейнех/98/:5./
Когато Мухаммед (с.а.в) изпратил с послание Муаз ибн Джебел (радийеллаху анху) към народа на Йемен му казал:
((إنك تأتي قوما أهل الكتاب ليكن أول ما تدعوهم إليه شهادة أن لا إله إلا الله فإن هم أطاعوك لذلك فأخبرهم أن الله إفترض عليهم خمس صلوات في اليوم و الليلة.))- رواه البخاري و مسلم.
“Ти отиваш при хора на писанието и нека първото нещо към което ще ги призовеш е: да засвидетелствуват, че няма друго истинско божество освен Аллах, и ако те се подчинят на това, извести ги, че Аллах Теаля им е заповядал петкратен намаз в денонощието...”/Бухари и Муслим/.
2.Намазът е заповед на Всевишния Аллах към всички Пратеници и Пейгамбери (алейхисселям) и техните народи.
Обръщайки се към Муса (алейхисселям) Всевишният Аллах казва:
§Аз съм Аллах. Няма друго истинско Божество освен Мен. Затова на Мен прави ибадет и кланяй намаз, за да Ме споменаваш!§/Сура Таха/20/:14./
Относно намаза е и дуата на Ибрахим (алейхисселям) към Всевишния Аллах:
§Господарю мой, стори мен и потомството ми от кланящите намаз! ...§/Сура Ибрахим/14/:40./
За Исмаил (алейхисселям) Аллах Теаля казва:
§И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе Пратеник - Пейгамбер. И повеляваше той на своя народ да кланя намаза и да дава зекята…§/Сура Мерйем/19/:54./
Намазът е повеля на Всевишния Аллах и към Иса (алейхисселям):
§И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да кланям намаз, и да давам зекят, докато съм жив.§/Сура Мерйем /19/:31./
А относно Нух (алейхисселям) и всички останали Пейгамбери след него чак до Пратеника (с.а.в) Аллах Теаля казва:
§Те са от онези Пейгамбери, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адем и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил (Якуб), и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те падат на седжде, плачейки.§/Сура Мерйем/19/:58./
3.Намазът е основен символ на Исляма и задължение на мюсюлманите при всички обстоятелства. Затова нека да се знае, че няма място в Исляма за онзи, който умишлено го изоставя. В хадис предаден от Джабир (радийеллаху анху), се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:
((بين الكفر و الإيمان ترك الصلاة)) ـ رواه الترمزي في صحيح الجامع برقم 2846.
“Между вярата и неверието е изоставянето на намаза.”/Тирмизи./
((العهد الذي بيننا وبينهم الصلاة, فمن تركها فقد كفر)) ـ رواه الترمزي.
“Обетът между нас (мюсюлманите) и тях (неверниците) е намазът, и онзи, който го изостави, става неверник.”/Тирмизи./
Аллах Теаля в Корани Керим казва:
§Върнете се към Него с покаяние! И бойте се от Него, и кланяйте намаза и не бъдете от съдружаващите.§/Сура Рум/30/:31/
Всевишният Аллах приканва към покаяние тези, които са изоставили намаза, и пояснява на вярващите следното:
§И ако се покаят и кланят намаза, и дават зекята, тогава те са ваши братя в религията.§/Сура Тевбе/9/:11./
4. Намазът е светлина и довод за човека в земния и отвъдния живот.
Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:
((الطهور شطر الإيمان, والحمد لله تملأ المزان, و سبحان الله و الحمد لله تملآن(أو تملأ) ما بين السماء و الأرض, و الصلاة نور, و الصدقة برهان, و الصبر ضياء, و القرآن حجة لك أو عليك)) ـ رواه مسلم و غيره.
“Чистотата е половината от вярата, (словата)”Елхамдулиллях” - Хвала на Аллах! -изпълват везните. А (словата)”Субханаллах” – Пречист е Аллах! и Елхамдулиллях” - Хвала на Аллах! - преизпълват пространството между небесата и земята. Намазът е светлина. Садаката е довод. Търпението е сияние. Коранът е доказателство в твоя полза или в твой ущърб.”/Муслим./
В друг хадис, предаден от Абдуллах ибни Амр, се казва, че Пратеникът на Аллах (с.а.в) е казал:
((من حفظ على الصلاة كانت له نورا و برحانا يوم القيامة, و من لم يحافظ عليها لم يكن له نورا و لا برحانا و لا نجاتا يوم القيامة, و كان يوم القيامة مع قارن و فرعون و هامان و أبي بن خلف.)) ـ رواه الدارمي و أحمد.
“Който постоянно кланя намаз, в Съдния ден ще бъде светлина и довод за него. А който не кланя намаз, няма да има за него светлина и защита нито спасение в Съдния ден. Ще бъде заедно с Карун, Фиравн, Хаман и Убей ибни Халеф (тези лица са олицетворение на най-големите неверници за всички времена).”/Дарими и Ахмед./
5.Намазът е помощта на Аллах Теаля към човека при трудности, злощастия и беди:
§И искайте помощта [на Аллах] с търпение и намаз! Той наистина е обременение, ала не и за смирените, които се надяват, че ще срещнат своя Господар и че при Него ще се върнат.§/Сура Бакара /2/:45,46./
6.Пратеникът на Аллах (с.а.в) е прибягвал към намаз веднага, когато чувствал безпокойство, някаква тежест или когато се случвало беда с мюсюлманите. Тогава казвал на Билял (радийеллаху анху):
((يا بلال ارحنا بالصلاة.)) ـ رواه أحمد.
“О, Билял! Успокой ни с (с приканването ти към) намаз.”/Имам Ахмед./
Намазът е бил успокоение, щастие и наслада за душата на Пратеника (с.а.в) и остава такъв за неговите последователи.
7.Когато намазът е направен с искреност, заради Аллах и по начин, посочен от Пратеника на Аллах (с.а.в), предпазва човека от поквара и неодобрени дела.
Всевишният Аллах казва:
§Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И кланяй намаза! Намазът предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§/Сура Анкибут/29/:45./
8.Кланянето на намаза е окачествено от Пратеника на Аллах (с.а.в) като най-обичано дело.
Абдуллах ибни Месуд разказва:
((سألت النبي صلى الله عليه و سلم أي العمل أحب إلى الله؟ قال: الصلاة على وقتها...)) ـ رواه البخاري.
“Попитах Пратеника на Аллах (с.а.в): Кое дело е най-обичано от Аллах? Той отговори: “Намаза изпълнен навреме.”/Бухари./
9.Намазът е причина за външна и душевна чистота и опрощение на греховете.
В хадис предаден от Ебу Хурейра (радийеллаху анху) се казва, че е чул Пратеникът на Аллах (с.а.в) да казва:
((أ رأيتم لو أن نهرا بباب أحدكم يغتسل فيه كل يوم خمسا, ما تقول ذلك يبقى من درنه؟ قالوا لا يبقى من درنه شيئا, قال فذلك مثل الصلوات الخمس يمحو الله به الخطايا.)).
“Мислите ли! Ако пред вратата на някого от вас има река, в която се къпе по пет пъти на ден, какво ще кажете? Нима ще остане нечистотия по него? (Присъстващите) казаха: Няма да остане никаква нечистотия (о, Пратенико на Аллах!). Ето така и петкратният ежедневен намаз прилича на това, чрез него Аллах Теаля заличава греховете.”/Бухари./
10.Намазът е ключ за вратите на препитанието.
§И повели на твоето семейство да кланя намаза, и самият ти постоянствай с него! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.§/Сура Таха/20/:132./
11.Първото нещо за което ще бъде питан човека в Съдния ден, е намазът. Пратеникът на Аллах (с.а.в) казва:
((أول ما يحاسب به العبد يوم القيامة الصلاة فإن صلحت صلح له سائر عمله و إن فسدت فسد سائر عمله.)) ـ رواه الطبراني في الأوسط.
“Първото нещо, за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.”/ Табарани./
Също Аллах Теаля в Корани Керим посочва, че изоставянето на намаза е една от причините за Джехеннемско наказание:
§“Какво ви отведе в Секар (Джехеннема)?” Ще рекат: “Ние не бяхме от кланящите намаза и не хранехме нуждаещия се, и затъвахме в празнословие със затъващите, и вземахме за лъжа Съдния ден.§/Сура Мудессир/74/:42-46./
Предупрежденията и заплахите на Аллах Теаля отправени към изоставящите намаза, са, за да разберат опасността от това.
§Но ги последваха поколения, които изоставиха намаза и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление.§/Сура Мерйем/19/:59./
Това са част от нещата, показващи важността и величието на намаза в Исляма и неговите превъзходства. Те са много повече от горепосочените, но когато човек е разбрал неговата стойност и е убеден, това му е достатъчно, за да се поучи. И нека да не забравяме напътствието на Всевишния Аллах, в което Той казва:
§Това е великото спасение. За такова дейните да действат!§/Сура Саффаат/37/:60-61./
Молим се на Всевишния Аллах да направи нас и нашите потомства да бъдем от кланящите намаза, за да постигнем великото спасение и наградата на Всевишния Аллах - Дженнета. Амин!
(1)
ВРЪЗКАТА НА ВЯРВАНЕТО С НАМАЗА И ПОЛЗАТА ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ С ДЖЕМААТ
بسم الله الرحمن الرحيم
В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!
Благодарността, славата и възхвалата е за Всевишния Аллах, Господарят на световете. Свидетелствувам, че няма друго истинско божество освен Него, Той е един-единствен и няма съдружник. И свидетелствувам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е Негов раб и пратеник. Нека саляту селям да бъде за него, неговото семейство, всичките му сподвижници и последователи до Съдния ден.
Уважаеми братя!
Намазът е опора на религията и светлина, озаряваща земния и отвъдния живот на човека.
Намазът бе успокоение, щастие и наслада за Пратеника (с.а.с). Неговите сподвижници (радиаллаху анхум) също знаеха превъзходството на този ибадет и отдаваха необходимото внимание при изпълнението му. Вследствие на което сърцата им бяха изпълнени с боязън, делата с - праведност, нравите с – доброта, а животът им - със спокойствие и щастие.
Чрез намаза се осъществява постоянно споменаване на Всевишния Аллах и здрава, искрена връзка с Него. Огледало е за вярата и делата на мюсюлманина и показател за дела му от Исляма. Поради това Ислямът отдава огромно значение на намаза, определя времена за неговото изпълнение, заповядва кланянето му и предупреждава изоставящите го.
Пратеникът (с.а.с) казва:
“Първото нещо за което ще се направи равносметка на човека в Съдния ден, е намазът. Ако сметката относно намаза е правилна, правилни ще бъдат всичките му дела, но ако е провалена, провалят се и останалите му дела.”/Табарани./
Порядъкът при човека трябва да започва с изправност в неговото вярване, намаза и делата. Вярването трябва да е съпроводено с твърда убеденост в съществуването на Всевишния Аллах и постоянна мисъл за Него. Винаги да знае, че се намира под Неговото наблюдение, и да се страхува да не наруши връзката със Създателя си. Да посвети обичта си изцяло на Него и да се стреми с цялата си същност и поведение да бъде приличен и точен, за да спечели удовлетворението Му. Да се страхува от равносметката и опасява от огненото наказание, с което са предизвестени неверниците и тези, които вършат злини. Всички тези фактори са източник на сила, която кара човека да се отдаде изцяло на Аллах Теаля, и му помага да се успокои и съсредоточи при изпълнението на намаза. А също, когато бъде подложен на някакво изкушение извън намаза, в това той намира сила за предпазване от поквара и неодобрени дела. Аллах Теаля казва:
§Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И кланяй намаза! Намаза предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.§/Сура Анкебут/29/:45./
Неизпълнението на намаза и безотговорното отношение към него, както и непристойното поведение и дела се дължат на слаба вяра, липса на боязън и забрава, че Аллах е Сведущ за всяко деяние. Затова делът на човека от Исляма е толкова, колкото е делът му от намаза. И когато искаш да разбереш каква е степента на вярата на един човек, погледни неговия намаз и отношението му към изпълнението на този ибадет с джемаат.
Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Не е пълно вярването на онзи, който не спазва повереното. Няма намаз онзи, който се кланя без абдест и няма религия онзи, който не кланя намаз. Мястото на намаза в Исляма е като мястото на главата в тялото.”/Табарани./
Още повече-Ислямът не се задоволява със самостоятелното изпълнение на фарз намазите, в усамотеност от обществото, в което човекът живее, а повелява и подтиква изпълнението му с джемаат.
Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Намазът с джемаат е по-превъзходен от намаза, кланян самостоятелно с двадесет и седем степени.”/Муслим./
Религията ни призовава към обединение и единство, към преодоляване на различията и групировките. Напътства да се придържаме към повелите на Аллах Теаля в Корани Керим и Суннета на Пратеника (с.а.с) и да не се разделяме. Това допринася за сплотяване сърцата на мюсюлманите в добрите дела, пречиства ги от ненавист, злоба, високомерие и е средство за преодоляване на националистически, расови и други различия. Подтиква вярващите към братство и равенство и е стимул за извършване на добри дела в знак на подчинение към Аллах Теаля. Постоянната връзка на човека с джамията дава възможност за възползване от полезната наука и разпространението й в обществото. Спомага за привикване към ред и дисциплина, разширява възможността за запознанства между мюсюлманите и създаване на топли братски връзки, като в същото време демонстрира величието на Исляма. Пратеникът (с.а.с) казва:
“Който желае да срещне Всевишния Аллах в утрешния (съдния) ден като мюсюлманин, нека да спазва кланянето на намазите с джемаат, когато се зове за тях...”/Муслим./
Намазът с джемаат е ваджиб (задължение) на вярващите мъже. Аллах Теаля казва:
§И кланяйте намаза, и давайте зекята, и се покланяйте с покланящите се!§/Бакара/2/:43./
Също Пратеникът на Аллах (с.а.с) казва:
“Двама и повече са джемаат.”/Ибну Маджех./
“Намазът на мъж с един от мъжете е по-превъзходен от намаза, който кланя сам, а намазът на мъж с двама от мъжете е по превъзходен, отколкото намаза с един, и колкото са повече, е по-обичано от Аллах Аззе ве Джелле.”/Несаи./
Относно превъзходството на намаза с джемаат са и следните радостни предизвестия от Пратеника на Аллах (с.а.с):
“Който вземе абдест вкъщи, после тръгне към джамия от джамиите на Аллах, за да изпълни (фарз намаз) задължение от задълженията към Аллах Теаля, при всяка една негова стъпка се премахва негова грешка, а при следващата-се издига неговата степен.”/Муслим./
“Който кланя сабах намаз с джемаат, се намира под закрилата на Аллах Теаля.”/Муслим./
“Който кланя ятси намаз с джемаат, като чели е прекарал в намаз половината от нощта. А който кланя и сабах намаз с джемаат, като чели е кланял намаз през цялата нощ.”/Муслим./
“Зарадвайте онези, които в тъмнината ходят към джамиите, с пълна светлина на Кияметския Ден.”/Ебу Давуд и Тирмизи./
Всевишният Аллах повелява кланянето на намаза с джемаат и предупреждава човека за опасността от попадане в групата, за която казва:
§в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат. Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.§/Сура Калем/68/:42-43./
Кяб ел-Ехбар казва:
“Този айет е изпратен за онези, които не спазват намаза с джемаат.”
Сейид ибни Мусейиб казва:
“Те чуваха призива “хая алессалях, хая алелфелях”-“хайде на намаз, хайде на спасение” бяха приканвани да се кланят, бяха здрави, но не се подчиняваха.”
Пратеникът на Аллах (с.а.с) виждайки някои хора да изоставят намаза с джемаат, е казал:
“Възнамерих да заповядам на един от мъжете да кланя хората, след което да отида и да запаля къщите на онези, които изоставят намаза с джемаат.”/Муслим./
“Хората трябва да престанат да изоставят намаза с джемаат или Аллах ще запечати сърцата им, след което ще бъдат от небрежните.”/Муслим./
“Който чуе призоваващия (муеззина) и не е възпрепятстван от оправдателна причина за да отиде, не се приема от него намаза, който е кланял, т.е. вкъщи. Тогава бе попитан : О, Пратенико на Аллах! Коя причина е оправдателна? Той каза: Опасение за живота или болест.”/Ибну Маджех./
Имам Тирмизи разказва за Ибни Аббас (р.а), че когато бил попитан за един човек, който през деня говеел, а през нощта кланял намаз, но не
съблюдавал джумата и намаза с джемаат, той казал:
“Този, ако умре, ще бъде в Огъня.”
За съжаление, днес голяма част от мюсюлманите не знаят превъзходствата на намаза с джемаат, нито опасността от изоставянето му. Те са нехайни, небрежни и нямат отношение към този ибадет, а в същото време силно загрижени и забравили се по Дунята. Ако се попитаме какви са причините за това? Дали шейтана ги подтиква да мислят, че няма да напуснат този свят преди да са живели най-малко седемдесет или осемдесет години, в края на които ще им се даде възможност да правят ибадет. Нима са забравили, че смъртта е изненада за човека, и той не знае кога ще настъпи тя! Те са се превърнали на играчка в ръцете на шейтана и не са в състояние да му кажат: “Не.., кълнем се в Аллах, ти си нашият открит враг.” Той желае да превърне човека в негов привърженик и слуга на Дунята и другар за Джехеннема.